Историята и тайните на Хавай

Здравейте, приятели!
Аз се казвам Макс Хамилтън. Роден съм през 1938 година. Още от съвсем малък гледката на щата ме плени. Израснал съм тук, изживял съм най-хубавите си моменти на това място. От тридесет години аз изучавам историята на това място. Изучавам щата и научих много интересни неща. Хавай далеч не е само една малка част суша, той е не само едно красиво място, той е нещо повече.
Днес аз реших да споделя, само основните неща от моето проучване, като ви разкажа историята, но ще пропусна някои неща, които ще запазя за себе си, вероятно до края на живота ми.

Хавайските острови, известни в миналото като Сандвичеви острови, сформират архипелаг от 24 острова и атоли в Тихия океан, разпределени в две групи – югоизточни (подветрени) 14 броя и северозападни (наветрени) 10 броя. Островите отстоят на 3000 км (1860 мили) от най-близкия континент, което ги прави най-изолирания архипелаг на земята. Общата площ на островите възлиза на 28 311 км2, а населението – 1 360 301 жители (2010 г.)

Едва ли читателите биха се интересували от подобна статистика, но с това показвам, колко много жители имат островите ни и за каква площ говорим. Въпреки големината и населението си обаче, щата има много по-интересни неща.
Един ден, например, когато правех проучване на почвата и бавно стъпвах върху пръстта, аз пропаднах. За няколко секунди бях изгубил съзнание и не знаех къде се намирам. Когато се съвзех, открих, че съм на някакво странно място. Имаше една голяма дупка, от която след като минах пред мен се разкриха истинските богатства на острова. Там беше пълно със злато и диаманти, имаше златни статуи, накити от диаманти и какво ли още не. Аз обаче не се реших да взема нищо от тези скъпоценности, а направих точно обратното - скрих мястото така, че никой да не може да го намери.
От мястото, което намерих взех само едно нещо - стара книга озаглавена "હવાઈ ઇતિહાસ", което в превод от гуджарати означава "Историята на Хавай". Успях да прочета книгата, понеже знаех езика, но тя съдържаше такива тайни и толкова мистични истини, че аз не можех да я оставя. Скрих и нея на място, където никой да не може да я открие.
Днес тридесет години по-късно, дори аз ясно не си спомням, какво точно пишеше в книгата, но следите от онова мистично място още са в главата ми.

Поздрави от мен - Макс Хамилтън и до нови срещи!